На 14 октомври 1964 г. Леонид Брежнев поема ръководството на Комунистическата партия на Съветския съюз. Това става на пленум на Централния комитет, който отстранява Никита Хрушчов и слага край на повече от десетилетие негово управление, белязано от десталинизация, реформи и вътрешнопартийни конфликти.

Промяната не е огласена веднага. Едва на 16 октомври официално се съобщава, че Хрушчов се оттегля поради напреднала възраст и влошено здраве. На негово място като първи секретар на ЦК на КПСС е избран Брежнев, а Алексей Косигин става председател на Съвета на министрите на СССР.

Хрушчов прекарва дните преди отстраняването си на почивка край Черно море. Докато разговаря по телефона с трима съветски космонавти от мисията „Восход“, той е повикан обратно в Москва. По-късно разказ от онова време предава думите му, че го издърпват от телефона и че не може да го спре.

Отстраняването е резултат от натрупано недоволство сред висшето партийно ръководство. Критиките са насочени към честите реорганизации, намесата на Хрушчов в работата на партията и правителството, проблемите в селското стопанство и икономиката, както и към едноличния му стил на управление. Оценки от онова време описват промяната като следствие от натрупани лични и политически конфликти, а не от едно-единствено решение или събитие.

В историческите справки често се казва, че на 14 октомври 1964 г. Брежнев става „генерален секретар“ и ръководител на СССР, но точната формулировка е друга. Тогава той е избран за първи секретар на ЦК на КПСС, а длъжността „генерален секретар“ е възстановена през април 1966 г. Брежнев не става и формален държавен глава на 14 октомври 1964 г. Той оглавява партията, която контролира политическата система, докато Косигин поема правителството. По-късно Николай Подгорни заема поста председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Така новото ръководство създава модел на колективно управление, различен от съсредоточаването на партийния и държавния пост в ръцете на Хрушчов.

Първоначално Брежнев и Косигин запазват основната линия на „мирно съвместно съществуване“ със Запада и обещават по-предвидимо управление. Постепенно Брежнев укрепва позициите си в партийния апарат и се превръща в доминираща фигура в съветското ръководство. Той остава начело на КПСС до смъртта си през ноември 1982 г.