Бранислав Нушич е един от онези писатели, чиято биография започва с усмивка. В „Автобиография“ той пише, че след женитбата човек вече няма автобиография, и още с този ред показва дистанция към официалните разкази за живота. Роден е на 20 октомври 1864 г. в Белград като Алкибиад Нуша, а на 18 години законно приема името Бранислав Нушич. Детството му минава в Смедерево, където семейството се мести. Завършва право във Великата школа в Белград, но професионалният му път се оказва далеч по-разнообразен: писател, журналист, дипломат, театрален ръководител и академик.

Първият му сблъсък с властта идва чрез литературата. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война, а след нея публикува сатиричното стихотворение „Два раба“, насочено срещу политическия ред и двора на крал Милан Обренович. Заради текста е осъден на две години затвор. Присъдата не го отказва от обществения живот, а затвърждава онова, което по-късно става негова запазена територия – да се присмива на властта, когато тя се взема прекалено насериозно.

След освобождаването си Нушич постъпва на държавна служба. Работи в Министерството на външните работи и прекарва години като дипломат в Битоля, Прищина, Скопие и Серес. Наблюденията му върху чиновническия свят, местните първенци и обществения живот по-късно се превръщат в богат материал за комедиите му.

Първата си комедия, „Народният представител“, Нушич пише още през 1883 г., когато е студент. По-късно създава „Съмнително лице“, „Протекция“, „Път около света“, „Автобиография“, „Госпожа министершата“, „Мистър Долар“, „Ожалостеното семейство“, „Д-р“ и „Покойникът“. В тези произведения смешното често започва от дребна амбиция – желание за служба, титла, пари или обществено признание – и постепенно се превръща в портрет на цяла система от зависимости.

Особено място заема „Госпожа министершата“ от 1929 г. Главната героиня Живка Попович внезапно се оказва близо до властта и започва да променя поведението, езика и претенциите си. Комедията показва как властта може да промени човека още преди той реално да я е получил.

Нушич ръководи театри в Белград, Нови Сад, Скопие и Сараево, а през 1933 г. е избран за редовен член на Сръбската кралска академия. Умира в Белград на 19 януари 1938 г. Героите му обаче продължават да се разпознават във всяка епоха, в която някой търси служба заради титлата, власт заради самочувствието или уважение без покритие. Затова Нушич остава не само класик на сръбската литература, а автор на комедията като обществено огледало – място, където човек първо се смее на другите, а после неохотно разпознава и себе си.