Българската православна църква дълго се опитваше да скрие колко тясно е обвързана с Руската православна църква, като върхът на тази зависимост е изборът на проруския патриарх Даниил. Въпреки че се опитваше да балансира между Москва и Вселенската патриаршия, вътрешните му убеждения го издават. БПЦ оказва натиск върху българските институции да не подкрепят санкции срещу руския патриарх Кирил. Патриарх Даниил представя позицията си като неутрална, но предпочитанието му към Московската патриаршия е очевидно. Това двуличие обаче не може да продължава безкрайно. Архимандрит Никанор публично подкрепя Православната църква на Украйна, призната от Вселенската патриаршия. Той изразява не само богословска позиция, а открито несъгласие с курса на патриарх Даниил към Москва. Това вероятно ще задълбочи напрежението в БПЦ, особено с развитието на войната. Кремъл все повече изисква ясна лоялност, което поставя БПЦ в гранична позиция. Изявата на Никанор ускорява неизбежното разграничаване. Ако ръководството на БПЦ продължи да поставя Москва над единството на православния свят, вътрешен конфликт е неизбежен. Войната в Украйна се води и за влияние върху институции, включително църквите, и времето на двусмислие свършва.