Отношенията с Турция са от решаващо значение за геополитическата позиция на България на Балканите. Договорът с "Боташ", сключен от служебно правителство при неизяснени обстоятелства, даде значително предимство на Анкара. Наскоро беше съобщено, че договорът е "замразен" за 15 месеца след срещата на Румен Радев с Реджеп Ердоган. Остава неясно какво точно означава това замразяване и какви отстъпки е направила българската страна в замяна.
Турция се превърна в енергиен хъб, през който преминават потоци от Азербайджан, Русия и Близкия изток. Анкара се стреми към дългосрочни споразумения с България за увеличаване на транзита, включително чрез придобиване на българска инфраструктура. България отново е изправена пред ситуация, подобна на тази с "Газпром" през 90-те години, когато руската компания се опитваше да придобие газопреносната мрежа.
Според непотвърдени източници, Турция проявява интерес към придобиване на "Нефтохим", концесиониране на магистрала "Черно море" и ролята на изключителен доставчик на енергоресурси за България, включително авиационен бензин за НАТО. Дали тези претенции са реални, ще стане ясно, когато двете страни оповестят публично информация.
В дългосрочен план България и Турция имат както общи, така и противоречащи си интереси. Турция иска да бъде доминиращ хъб, а България също се стреми да използва географското си положение. Анкара цели да включи България в своята сфера на влияние, превръщайки я в транзитна територия.
Притеснително е дали настоящото българско ръководство, начело с Румен Радев, има капацитет да защити националния интерес. Договорът с "Боташ" показва готовност за безотговорни подписи под важни документи. Замразяването може да е добър знак или индикатор за засилен турски натиск за отстъпки.