В края на октомври 1929 г. фондовата борса в Ню Йорк преживява рязък срив, който поставя началото на Голямата депресия. След Първата световна война Европа е изтощена и това дава тласък на силен икономически растеж в САЩ. Ню Йорк се превръща в голяма метрополия, а Нюйоркската фондова борса — в най-големия фондов пазар в света.

Когато Европа се възстановява и вносът на американски стоки намалява, в САЩ се появява свръхпроизводство. Ниските данъци и достъпните кредити подхранват спекулативен бум. Милиони американци инвестират в акции, като мнозина теглят за това банкови кредити. Цените на акциите растат непрекъснато, без да отразяват реалното състояние на компаниите, и се образува икономически балон.

Балонът се пука в края на октомври 1929 г. На 24 октомври, Черният четвъртък, започва паническа продажба. На 28 октомври, Черният понеделник, и на 29 октомври, Черният вторник, сривът се задълбочава. Инвеститорите продават милиони ценни книжа, за да се освободят от тях, преди да се обезценят още. Индексът Дау Джонс губи 11% от стойността си, а в следващите дни са продадени още около 30 млн. акции. За една седмица борсовата паника намалява пазара с общо 40%, а загубата достига 30 млрд. долара — повече от разходите на правителството през Първата световна война.

Банките, които са финансирали покупките на акции с кредити, не успяват да си върнат дълговете и фалират. Предприятията остават без достъп до кредити и затварят, което води до рязък ръст на безработицата. Крахът на Уолстрийт има разрушително влияние върху икономиката и предизвиква Голямата депресия.

От 1929 до 1932 г. световният брутен вътрешен продукт намалява с 15%, а международната търговия се свива с повече от 50%. Безработицата достига 25% в Съединените щати, а в някои страни — до 33%. Кризата води до Новия курс на президента Франклин Делано Рузвелт в САЩ, а в Европа се ражда фашизмът.