Рекорди отвъд икономиката

Познатото усещане: индексът S&P 500 чупи рекорд след рекорд, екраните говорят за исторически бум на Уолстрийт, пенсионните фондове набъбват. А реалните заплати на обикновените работници едва помръдват от десетилетия.

Съвпадение? Не, твърдят икономисти от три от най-престижните американски университета. Връзката между двете е пряка, измерима — и доста неудобна. Голяма част от парите, които борсата „създаде“ през последните 35 години, не са нови пари от растяща икономика. Това са пари, които преди са отивали за заплати, а сега отиват при акционерите.

Сметката: 34 трилиона и откъде са дошли

Между 1989 и 2017 г. американските компании създават около 34 трилиона долара ново борсово богатство. Отговорът на изследователите е категоричен: 54% от ръста на борсата се дължи на преразпределение на доходите от производството — от труда към акционерите. Не на иновации, не на по-висока производителност, не на икономически растеж, а на това, че от общата баница все по-голямо парче отива за печалби и все по-малко — за заплати.

Механизмът е прост и огледален. Когато делът на труда в добавената стойност на корпоративния сектор пада, делът на печалбата след данъци расте. А цената на една акция е именно очакваните бъдещи печалби. В дългосрочен план движението на стойността на акциите идва основно от прехвърляне на богатство от труда към капитала.

Обратната страна: силните заплати, скромната борса

Тук е и най-интересната част, защото изследването отговаря и на обратния въпрос. Следвоенната история на САЩ се разделя на две епохи.

Между 1952 и 1988 г. — времето на силните профсъюзи, растящите реални заплати и американската мечта с един доход за цяло семейство — борсата създава по-малко от половината от богатството на следващия период. Но тогава двигателят е истинският: икономическият растеж, а не преразпределението.

С други думи: когато работниците получават растящ дял от баницата, борсата расте по-скромно — но честно, заедно с икономиката. Когато делът на труда тръгва надолу след 80-те години, борсата се откъсва от реалната икономика и полита. Изследователите наричат това разширяваща се пропаст между пазара и икономиката, която го храни.

Не е само Америка. И не е само заплатите

Скептикът ще каже: едно изследване не е доказателство. Само че то не е едно.

Второ проучване проследява борсите на 17 развити икономики от 1870 г. насам — 146 години данни. Изводът: повече от век пазарната капитализация расте в крак с БВП. После, през 80-те и 90-те, съотношението капитализация към БВП внезапно се утроява и остава високо. Ключовият двигател на този структурен пробив? Изместване на печалбите към листнатите на борсата компании — техният дял и в БВП, и в общия капиталов доход се удвоява до най-високото ниво за целия период.

Има и трето парче от пъзела, този път от самия Федерален резерв. Анализ от 2023 г. показва, че над 40% от реалния ръст на корпоративните печалби в САЩ между 1989 и 2019 г. се обяснява чисто механично с падащите лихви и падащите корпоративни данъци. А спадът на безрисковите лихви сам по себе си обяснява цялото разширяване на съотношението цена към печалба. Тоест не просто пазарни сили, а конкретни политики в полза на капитала: по-ниски данъци върху печалбата и по-евтино финансиране.

Какво означава това за вас

Първо: когато чуете, че борсата чупи рекорди, това вече не е синоним на икономиката върви добре. През последните десетилетия двете се разкачиха — и разликата между тях е, най-грубо казано, делът на заплатите.

Второ: ето я и неудобната аритметика за инвеститорите. Ако икономическият растеж остане бавен, борсата може да повтори успехите си само ако делът на труда падне още. А печалбите вече трудно могат да разчитат на още по-ниски данъци и лихви. Двата допинга на последните 35 години са на изчерпване.

Трето: това обяснява и защо неравенството расте толкова бързо. Акциите не са разпределени поравно — топ 5% от притежателите държат 76% от стойността на целия пазар. Когато богатството се мести от заплати към акции, то се мести от многото към малцината.

Една важна уговорка

Тези изследвания са счетоводни декомпозиции и структурни модели, не контролиран експеримент. Те доказват, че ръстът на борсата е обясним с преразпределението към капитала — не че конкретен закон го е причинил. Най-близо до причинно-следствена връзка стига анализът на данъците и лихвите. Но съвпадението на три независими изследвания, три различни методологии и 146 години данни е трудно за пренебрегване.

В крайна сметка отговорът е едновременно прост и смущаващ. 34-те трилиона не са паднали от небето. Голяма част от тях са дошли оттам, откъдето идват всички пари в една икономика — от труда на хората. Просто този път не са се върнали при тях.