През 2019 г. Бойко Борисов се хвалеше, че при 90% рейтинг и магаре да върже за депутат, ще го изберат. Днес рейтингът му е съвсем различен и ГЕРБ прави опит за обновление, но то е по-скоро козметично. В партийното ръководство влязоха трима областни координатори – Димитър Вучев, Стоян Петков и Радостин Танев, но старите заместници на Борисов останаха на местата си. Обещаната „ведра смяна“ все още се обучава, а лидерът не подготвя наследник.

В навечерието на президентските избори Борисов постави условие: ГЕРБ ще участва, само ако може да спечели на първи тур. Това е нещо, което никой кандидат не е постигал в историята на преките избори. Така партията, която някога беше „машина за печелене на избори“, започна да решава кои избори да не губи. Страхът от провал е разбираем – само година преди местните избори, един слаб резултат би демотивирал структурите.

Вътре в партията имаше гласове за самостоятелно участие. Делян Добрев посочи Димитър Николов, Томислав Дончев и Росен Желязков за подходящи кандидати, но те се отказаха. Дончев се обяви за „твърде млад за тази работа“, а Николов също даде да се разбере, че няма да се кандидатира. Борисов пък отхвърли идеята за балотаж и продължи да настоява за общ кандидат на десницата. Той даде десет дни на ПП и ДБ да „прогледнат“, като ги предупреди, че в противен случай могат да поздравят Илияна Йотова.

Тази оферта е изгодна за Борисов. Ако ПП и ДБ приемат, те признават ГЕРБ за център на дясното; ако откажат, носят отговорността за евентуална победа на Йотова. Така Борисов диверсифицира риска – при успех ще припише заслугата на ГЕРБ, при провал – ще я сподели с другите. Историческият паралел с БКП, която също подменяше втория ешелон, за да запази първия, е показателен. Борисов, бивш охранител на Тодор Живков, вероятно помни как завършва тази игра.