Борис III умира неочаквано на 28 август 1943 г. в 16:22 ч., малко след завръщането си от разговори при Хитлер. Според германските лекари, които го лекуват, причината може да е бавнодействаща отрова, същата, открита по-рано у гръцкия министър-председател Метаксас. Въпреки слуховете за отравяне, официалната версия остава кратко боледуване. Наследник на престола от 1918 г., след абдикацията на баща си Фердинанд, младият цар заварва страната в криза – унизителният Ньойски договор, управлението на Стамболийски, превратите и атентатите. След преврата от 1934 г. и правителството на Кьосеиванов Борис III установява едноличен режим. Във външната политика лавира между Берлин, Лондон и Москва, но не успява да запази неутралитета си – през 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт и обявява символична война на Западните съюзници. Въпреки това той отказва да изпрати войски на Източния фронт и се противопоставя на депортацията на евреите. Тежестта на отговорността, според статията, води до ранната му и мистериозна смърт.