Борис Димовски е сред най-разпознаваемите български карикатуристи, но творчеството му не се изчерпва само с карикатурата. Роден е на 20 октомври 1925 г. в село Яврово, Асеновградско, и умира през 2007 г. Учи графика в Художествената академия в София между 1949 и 1951 г. при Илия Бешков — преподавател, който оказва силно влияние върху българската карикатура.

След академията Димовски работи във вестниците „Труд“ и „Стършел“, а между 1980 и 1985 г. е редактор и художник в Българската национална телевизия. Той работи в графиката, акварела, стенописта и сценографията, илюстрира над 200 книги за деца и възрастни. Сред тях са „Моля, заповядайте“ с епиграми от Радой Ралин, „Невчесани мисли“ на Станислав Йежи Лец и „Весели народни приказки“. Оформя и декори за театрални постановки, включително „Импровизация“ на Валери Петров и Радой Ралин и „Божествена комедия“ на Исидор Щок. Изкуствоведът Красимир Илиев оценява, че художникът е създал между 10 000 и 20 000 рисунки, около 5000 от които са карикатури. В предаването „Всяка неделя“ той рисува на живо пред зрителите.

Най-известният епизод в творческия му път е свързан с книгата „Люти чушки“ на Радой Ралин. Изданието от 1968 г. събира епиграми и карикатури, а след появата си е иззето от разпространение заради сатиричните си послания. Случаят се превръща в един от знаковите конфликти между свободата на изразяване и официалната идеологическа цензура в България.

Димовски не се отказва от острия си език. На 15 май 1989 г. пред вестник „Единство“ казва: „Възпявам свободата и демокрацията, защото ги обичам, но аз обичам и реда“. През годините получава редица отличия, сред които наградата за рисунка и карикатура „Илия Бешков“ за 1986 г. и извънредна и специална награда на Международната академия на изкуствата в Париж през 1991 г. През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен. Участва и в обществения живот като депутат във VII Велико народно събрание и в 36-ото Народно събрание.

Най-трайният му образ обаче остава този на художника, който превръща няколко линии в присъда, шега или въпрос. В рисунките му смехът не е бягство от действителността, а начин тя да бъде видяна по-ясно.