Борис Ангелушев е роден на 25 октомври 1902 г. в Пловдив и умира на 24 август 1966 г. в София. Учи приложна графика в Академията за изкуства в Берлин, където започва да публикува политически рисунки и карикатури под псевдонима Бруно Фук. Работи за леви и опозиционни издания, а творбите му са насочени срещу военщината, расизма и възхода на фашизма.

През 1926 г. илюстрира немския превод на поемата „Септември“ от Гео Милев. Заради карикатурите си срещу нацистката политика е принуден да напусне Германия през 1933 г. След престой в Чехословакия и Швейцария се завръща в България през 1935 г.

В България работи върху книги, вестници и списания и се утвърждава като една от най-влиятелните фигури в развитието на модерната графика. Илюстрира „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Приказки“ на Андерсен, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов и „Немили-недраги“ от Иван Вазов. През 1940 г. оформя корицата на първото издание на „Моторни песни“ от Никола Вапцаров. Сред работите му има корици и илюстрации към книги на Елин Пелин, Георги Караславов, Томас Ман, Уилям Шекспир и Александър Дюма, както и оформления на издания като „Литературен фронт“, „Народна младеж“ и „Стършел“.

Ангелушев не се ограничава до илюстрацията. Сред живописните му композиции са „Аспаруховата конница минава Дунава“ от 1939 г. и „Обесването на Васил Левски“ от 1942 г. Създава още пощенски марки, плакати, рисунки за печата и произведения с историческа тематика. През 1964 г. прави логото на Българската телеграфна агенция, в което земното кълбо е изградено от буквите на съкращението БТА.

След 9 септември 1944 г. рисува първите пропагандни плакати на новата власт и заминава на фронта като военен художник. Този период е част от сложния обществен и политически контекст на времето. Две години след смъртта му Съюзът на българските художници учредява награда на негово име за постижения в илюстрацията и оформлението на книгата.