Институтът по пътна безопасност (ИПБ) разкритикува системата "бонус-малус", определяйки я като евтин пиар, който се прави за сметка на пътната безопасност. Според института представянето ѝ е шумно, но без реален превантивен ефект върху поведението на водачите. От ИПБ поставят въпроса дали системата работи за безопасността, или единствено за застрахователите.

Реалната бонус-малус система не е създадена да увеличава приходите на застрахователите, а да ги направи съпричастни към пътната безопасност. Логиката е проста: повече нарушения и рисково поведение водят до по-висока цена, а безопасното шофиране – до по-ниска. Така застрахователят има интерес да идентифицира риска, а водачът – финансов стимул да спазва правилата още преди евентуален инцидент.

Според ИПБ обаче предложението на Комисията за финансов надзор не отговаря на този принцип. Вместо застрахователите да участват активно в превенцията на пътния травматизъм, те получават инструмент за по-прецизно управление и ценообразуване на собствения си риск. Институтът подчертава, че истинската бонус-малус трябва да въздейства върху поведението и нарушенията още преди катастрофата.

От ИПБ смятат за абсурдно обявяването, че системата е въведена, при положение че ключовата единна информационна система за оценка и контрол на риска трябва да бъде изградена до 18 месеца. Това създава усещане за значима промяна, но според института е именно евтин пиар. Те поставят въпроси към КФН за реалната полза за безопасния водач и реалната последица за системния нарушител. Според ИПБ бонус-малус трябва да превърне застрахователя в съюзник на държавата срещу рисковото поведение, а не просто да даде нов механизъм за управление на цената на застраховката.