Учение в пустинята Мохаве, известно като Project Convergence Capstone 6, показа, че американската армия все още среща трудности при внедряването на бойни дронове в сухопътните си подразделения. В десетдневните маневри във Форт Ъруин, Калифорния, участват над 8500 военнослужещи от 4-та пехотна дивизия. Те изпитват нови системи за командване и управление и безпилотни летателни апарати в условия, близки до бойните.

Военните използват системи Archer, Bolt-M и Rogue 1. Според участниците дроновете позволяват на разузнавателните екипи да наблюдават по-големи разстояния и да поразяват цели, без войниците да напускат укритията си. В някои подразделения един оператор управлява няколко апарата чрез софтуер за групово използване. Капитан Доминик Спарклинг, командир на разузнавателно подразделение, казва, че вече вижда по-далеч и непрекъснато. Неговата част е използвала 11 дрона, включително системи за наблюдение и удар.

Практическите изпитания обаче показват, че рекламният обсег не винаги е постижим на терен. Войниците летят на по-къси разстояния заради ограничения във въздушното пространство, релефа, вятъра и смущенията в комуникациите. Част от системите прегряват под силното слънце, а видеовръзката прекъсва зад хълмовете или при електронно заглушаване.

Друго препятствие е физическото натоварване. Войниците трябва да носят самия дрон, батерии, антени, резервни части, наземна станция, оръжия, вода и защитно оборудване. Комплектът за Rogue 1 тежи около 13,6 килограма, а Bolt-M може да достигне 7,6 килограма според бойната глава, без наземната станция. Първи лейтенант Никълъс Льоклер казва, че теглото винаги е било убийствен проблем в армията. Военнослужещите оставят част от батериите и транспортните куфари, за да придвижат системите до наблюдателни позиции.

Изпитанията открояват и разликата между американския експедиционен модел и условията, в които украинските сили използват дронове. Американските подразделения трябва да се придвижват с цялото си оборудване, докато украинските войски често работят от предварително укрепени позиции и знаят приблизителното местоположение на противника.

Учението не отрича ролята на безпилотните системи, но показва, че тяхната ефективност зависи не само от апарата. Нужни са надеждна връзка, устойчивост на жега и заглушаване, по-леки комплекти, достатъчно батерии и ясни процедури за включването им в бойните действия.