Сърбия получи нов удар по пътя си към Европейския съюз, след като осем държави членки наложиха вето на отварянето на Клъстер 3 от преговорите. Сред тях са България и Хърватия, които заедно с Нидерландия, Швеция, Финландия, Белгия и балтийските републики спряха напредъка на Белград. Решението дойде в деня, в който Европейският парламент прие критична резолюция срещу Сърбия.
Официалният Белград се опита да омаловажи удара. Министърът за европейска интеграция Неманя Старович изрази оптимизъм, че подкрепата за Сърбия в ЕС се разширява и че блокадите са преодолими. Президентът Александър Вучич обаче беше по-скептичен, а премиерката Ана Бърнабич насочи остри критики към Хърватия и нейния евродепутат Тонино Пицула.
Реакциите спрямо България бяха по-сдържани. Въпреки че някои медии определиха хода на София като „нож в гърба“, властите в Белград избегнаха персонални нападки, за да запазят икономическите връзки, особено в енергетиката. Анализатори смятат, че българското вето е по-скоро акт на солидарност с европейските сили, отколкото двустранен конфликт.
Блокадата идва на фона на липса на напредък по реформите, особено в областта на върховенството на закона и борбата с корупцията. Европейската комисия обмисля стратегия за постепенна интеграция, като Планът за растеж на Западните Балкани ще бъде основен инструмент за влияние. Икономическите последици за Сърбия включват пропуснати ползи от единния пазар, намалени чуждестранни инвестиции и забавено технологично развитие.