На 3 октомври 1789 г. Джордж Уошингтън подписва първата национална прокламация за Ден на благодарността в историята на Съединените щати. Документът е издаден в Ню Йорк, а за ден на благодарност и молитва е определен четвъртък, 26 ноември същата година.

Малко преди това, на 28 септември 1789 г., първият Конгрес по новата конституция приема резолюция, с която иска от президента да препоръча на американския народ ден за обща благодарност и молитва. Няколко дни по-късно Уошингтън издава прокламацията. Това е първото честване на Деня на благодарността по новата конституция, макар подобни дни да са обявявани още в колониалния период, а Континенталният конгрес и военните власти да са определяли отделни такива дни по време на Войната за независимост.

В документа президентът посочва като повод за благодарност възможността американците мирно да изградят форма на управление, гарантираща тяхната сигурност и щастие. Той препоръчва четвъртък, 26 ноември, да бъде посветен на служба на великото и славно Същество. Споменават се още мирът, единството, изобилието, гражданската и религиозната свобода, както и възможността за придобиване и разпространяване на полезни знания. Денят е замислен не само като обществено тържество, но и като време за молитва и равносметка.

След Уошингтън президентите Джон Адамс и Джеймс Мадисън също обявяват отделни национални дни за благодарност, но традицията не става веднага ежегодна. След 1789 г. не всеки президент продължава практиката. Авраам Линкълн възстановява националната президентска прокламация през 1863 г. През 1941 г. Конгресът определя четвъртия четвъртък на ноември като федерален празник. Така еднократният ден, обявен от Уошингтън на 3 октомври 1789 г., постепенно се превръща в една от най-устойчивите американски национални традиции.