Бисер Киров умира на 6 ноември 2016 г. в Берлин на 74 години. Десет години по-късно името му продължава да се свързва с песни като „Юноша“, „Събота срещу неделя“, „Молитва“, „Голямата къща“, „Елегия“ и „Гълъби на София“. Роден е на 4 септември 1942 г. в София, завършва журналистика в Софийския университет, а по-късно учи музикална режисура в Руската академия за театрално изкуство в Москва. Професионалният му път започва през 1967 г., след като композиторът Морис Аладжем го чува да пее година по-рано. Първите стъпки са с оркестър „Балкантон“, а след това Киров се превръща в един от най-пътуващите български изпълнители: над 4500 концерта по четири континента и четири сезона като солист на музикалния театър „Фридрихщатпаласт“ в Берлин.

Като композитор той записва над 300 свои песни, а репертоарът му включва повече от 700 произведения от български и чуждестранни автори. Пее на български, руски, немски, чешки, полски, испански и други езици. През 1978 г. печели „Златният Орфей“ с песента „Сонет“. Издава 15 дългосвирещи плочи и 9 компактдиска в България и чужбина, а общият им тираж се посочва като над 7 милиона екземпляра. Плочите му достигат до пазари в СССР, ГДР, Полша, Куба, Испания и Съединените щати.

Музиката не е единственото му занимание. От ноември 2006 г. до юли 2010 г. Киров е съветник по културата в българското посолство в Москва. През 2009 г. получава званието „Заслужил артист на Руската федерация“. В автобиографичната си книга „Благодарствена песен“, издадена посмъртно през 2017 г., той пише: „Свободата е в основата на мисленето. За мен свободата е същността на човека.“

Десет години след смъртта му Бисер Киров не е само име от историята на българската естрада. Той остава глас от времето, когато една песен можеше да прекоси граница по-бързо от своя изпълнител – и да остане там дълго след края на концерта.