На 8 ноември 1923 г. в мюнхенската пивница „Бюргербройкелер“ Адолф Хитлер прекъсва политическо събрание и обявява началото на „национална революция“. Въоръжени членове на Националсоциалистическата германска работническа партия обкръжават залата. Целта е първо да бъде завзета властта в Бавария, а след това да започне поход към Берлин срещу правителството на Ваймарската република. Така започва събитието, известно като Бирения пуч.

Вечерта Густав фон Кар, генерален държавен комисар на Бавария, говори пред около 3000 души. Хитлер влиза с въоръжени привърженици, стреля във въздуха и заявява: „Националната революция започна.“ След това отвежда Кар, военния командир Ото фон Лосов и полицейския началник Ханс фон Зайсер в отделно помещение. Под заплаха тримата обявяват подкрепа за планираното ново управление. В пуча се включва и генерал Ерих Лудендорф. Планът предвижда Бавария да стане база за поход към Берлин, подобно на похода на Бенито Мусолини към Рим през 1922 г.

Замисълът се разпада още през нощта. След като напускат залата, Кар, Лосов и Зайсер се отказват от принудителните си обещания и нареждат на полицията и военните да възстановят реда. На сутринта на 9 ноември Хитлер и Лудендорф повеждат около 2000 привърженици към центъра на Мюнхен. При Фелдхернхале колоната е спряна от полицията. Последва кратка престрелка, при която загиват участници в похода и полицаи; броят на жертвите се разминава в отделните исторически оценки. Превратът е разгромен и участниците не успяват да поемат контрола над Мюнхен.

Хитлер е арестуван два дни по-късно. През април 1924 г. е осъден за държавна измяна на пет години затвор, но излиза след около девет месеца от крепостта „Ландсберг“. Националсоциалистическата партия е забранена след пуча. Процесът превръща Хитлер в национално разпознаваема фигура. В затвора той диктува политическите си идеи, публикувани по-късно в „Моята борба“. След провала в Мюнхен Хитлер променя тактиката: вместо нов опит за въоръжено въстание партията започва да търси властта чрез избори, пропаганда и използване на слабостите на демократичната система.

Биреният пуч остава неуспешен като преврат, но се превръща в централен мит за нацисткото движение. По-късно режимът представя загиналите участници като герои, а 9 ноември се превръща в ежегоден ден за партийна пропаганда.