Нов научен анализ поставя въпроса дали паузата между две бременности е важен фактор за дългосрочното здраве на жената. Изследователите обединяват предишни наблюдения и предлагат обяснение, свързано с биологичната възраст — показател, който отразява състоянието на клетките и тъканите, а не просто броя на годините. Един от инструментите за нейното измерване са епигенетичните часовници, които проследяват химични промени в ДНК, свързани със стареенето.

Данни от по-ранни проучвания показват, че бременността временно повишава някои показатели за биологична възраст. Наблюдавано е увеличение с около две биологични години в рамките на приблизително 20 седмици от бременността. Само три месеца след раждането обаче голяма част от тези показатели се понижават, което подсказва, че промените са поне частично обратими.

Именно възстановителният период е в центъра на новата хипотеза. Организмът може да се нуждае от месеци, а понякога и от повече от година, за да върне част от биологичните си показатели към обичайните стойности. Процесът зависи от много фактори: тегло преди бременността, кърмене, сън, стрес и индивидуално здравословно състояние. Ако следващата бременност настъпи, преди възстановяването да е приключило, тя може да добави ново физиологично натоварване. При последователни бременности с кратки интервали тези ефекти потенциално биха могли да се натрупват.

Затова изследователите разглеждат времето между бременностите като възможна липсваща променлива. Тя би могла да обясни защо в едни популационни проучвания по-големият брой раждания се свързва с повишен риск за здравето на майката, а в други такава зависимост не се открива. Авторите обаче подчертават, че става дума за научна хипотеза, а не за доказана причинно-следствена връзка. Не е установено, че краткият интервал непременно води до трайно ускорено стареене или съкращаване на живота. Нужни са дългосрочни изследвания, които да проследяват жените преди, по време на и след няколко последователни бременности.

Темата има и практическо значение. Международните препоръки съветват след раждане да се изчакат поне 24 месеца преди опит за следващо зачеване, за да се ограничат рисковете за майката и детето. Друга често срещана препоръка е жените да избягват нова бременност през първите шест месеца след раждането и да обсъдят с лекар рисковете при интервал под 18 месеца. Кратките интервали се свързват с по-висока вероятност от преждевременно раждане и ниско тегло на новороденото, а при определени обстоятелства след предишно цезарово сечение и с повишен риск от руптура на матката.

Специалистите уточняват, че препоръките се отнасят за времето между раждането и следващото зачеване, а не между две раждания. Оптималният интервал трябва да се преценява индивидуално, особено при жени над 35 години, при затруднения със зачеването или при специфични медицински обстоятелства. Ако връзката с биологичното стареене бъде потвърдена, паузата между бременностите може да се окаже важен фактор не само за протичането на следващата бременност, но и за здравето на жените десетилетия по-късно.