Бързото развитие на биотехнологиите и изкуствения интелект създава нови възможности за медицината, но и рискове за сигурността. Все по-точен анализ и промяна на патогени, съчетани с мощна обработка на данни, пораждат опасения, че технологиите могат да бъдат използвани за създаване или усъвършенстване на биологични оръжия. Особено тревожно е, че такива средства биха могли да попаднат в ръцете на недържавни играчи.

Дебатът е труден, защото границата между легитимната наука и злоупотребата е размита. Изследвания, насочени към засилване на заразителността на микроорганизми или към варианти на птичи грип с по-лесно предаване между бозайници, могат да имат приложение както за медицинска превенция, така и за военни цели. Това е проблемът с двойното предназначение: същите лабораторни уреди и знания могат да служат за ваксини и лекарства или за опасни разработки. Регистрирани са и опити изследователи да използват изкуствен интелект за подобни потенциални разработки.

Биологичните оръжия са съзнателно използване на биологични субстанции – бактерии, вируси, гъбички или токсини – за нанасяне на вреда на хора, животни или растения. Те обикновено включват агент и система за доставяне, например ракети, разпръскващи инсталации или заразени храни. За разлика от химическите оръжия, които действат бързо чрез токсичност, биологичните причиняват инфекциозни заболявания и ефектът им може да се прояви след часове, дни или седмици. Някои патогени се предават от човек на човек, което прави последствията трудно предвидими.

Международната забрана съществува чрез Конвенцията за забрана на биологичните оръжия от 1975 г., но контролът е по-слаб от този върху химическите оръжия. Липсва система за инспекции, подобна на тази при химическите оръжия, тъй като държавите се опасяват, че проверките биха разкрили чувствителни медицински, фармацевтични или биотехнологични данни. Затова контролът разчита предимно на прозрачност, доброволно съобщаване и международно доверие.

Откриването на програми за биологични оръжия е особено трудно. Много технологии имат гражданско приложение, а биологичната атака на пръв поглед може да изглежда като естествена епидемия. Исторически има сведения за отровени кладенци и епидемии при обсади, но ефективността на подобни методи остава спорна. Основното предизвикателство днес е как да се насърчава науката, без да се създават възможности за злоупотреба.