Биоикономиката се превръща в един от новите центрове на индустриалното развитие. Световният ѝ пазар вече се оценява на 4–5 трилиона USD, а до 2050 г. може да достигне 30 трилиона USD. Растежът идва от технологии в хранителната и химическата промишленост, медицината и производството на материали. Над 50 държави вече са приели национални стратегии или планове за развитие на биоикономиката. Моделът разчита на възобновяеми ресурси – растения, микроорганизми и дървесина – за производство на пластмаси, горива, лекарства и строителни материали. Целта е частично заместване на изкопаемите суровини и по-малко отпадъци.

Русия се включва в тази надпревара чрез националния проект „Технологично осигуряване на биоикономиката“, утвърден в края на 2025 г. Планът предвижда до 2030 г. технологическата независимост по ключови продукти да достигне 40%, а производството в сектора да се увеличи почти двойно. Пазарът на биотехнологии в страната се оценява на 440–450 млрд. рубли през 2025 г., а целта е до 2035 г. той да надхвърли 1 трилион рубли.

Конкретен пример е заводът за пълен цикъл на преработка на водорасли, открит през юли 2026 г. в Карелия. В предприятието са вложени над 500 млн. рубли, а до края на годината се очаква то да достигне проектна мощност от 10 хил. тона продукция годишно. Суровината е ламинария и фукус, добивани в Бяло море. Вместо само изсушаване и продажба като суровина, водораслите се преработват на място в продукти за хранителни добавки, детско хранене и лечебно-профилактични храни. От ламинарията се произвежда хидролизат, а от фукуса се извличат полизахариди, сред които фукоидан. Това е вторият завод на компания в сектора; първият, в Тверска област, произвежда до 2,5 хил. тона продукция годишно. Компанията подготвя и доставки по държавни договори за социални институции.

Друг проект е „Угличката биофабрика“ в Ярославска област, която трябва да произвежда сухи бактериални закваски за кисело-млечни продукти. Първата ѝ производствена линия се очаква да покрие до 30% от потребностите на руския пазар, а втората фаза ще бъде насочена към дълбоко замразени закваски и евентуален износ.

Паралелно се развиват функционални храни и белтъчни продукти. Компаниите разчитат на растящ интерес към храни с повече белтъчини, витамини и минерали. Основното предизвикателство остава превръщането на научните разработки в устойчиво серийно производство.