Бертолт Брехт е сред най-значимите театрални фигури на XX век. Роден през 1898 г. в Аугсбург, той се утвърждава в Берлин през 20-те години. В сътрудничество с композитора Курт Вайл създава „Тригрошова опера“, която се превръща в международен успех. Брехт развива концепцията за епически театър, която цели не емоционалното идентифициране на зрителя с героите, а критична дистанция и размисъл върху социалните и политическите теми. С идването на Хитлер на власт той напуска Германия и прекарва години в изгнание в различни европейски страни, където създава едни от най-известните си творби, сред които „Майка Кураж и нейните деца“, „Животът на Галилей“ и „Неудържимият възход на Артуро Уи“. През 1949 г. заедно с Хелене Вайгел основава Berliner Ensemble, който се превръща в лаборатория за неговите сценични идеи. Последните години от живота си прекарва в Буков, където написва „Буковски елегии“. Брехт умира на 14 август 1956 г. в Източен Берлин. Наследството му продължава да живее – пиесите му се поставят по целия свят, а неговата театрална философия остава част от обучението по театър и до днес.