На 13 август 1961 г. ръководството на ГДР, начело с Валтер Улбрихт, започва изграждането на Берлинската стена – бетонната бариера, която в продължение на 28 години разделя Западен Берлин от източната част на града и територията на ГДР. Стената се превръща в един от най-ярките символи на Студената война. По време на опитите за бягство към Запад загиват между 136 и 206 души.

След Втората световна война Берлин е разделен на четири окупационни зони. Източната зона става столица на ГДР, а в трите западни зони контролът е на САЩ, Великобритания и Франция. Липсата на физическа граница води до масово преминаване на специалисти и граждани към Западна Германия. Заповедта за построяването на стената е подписана от Улбрихт в момент на силно изострени отношения между СССР и САЩ. Той нарича стената „основа на мира“.

Разсекретен документ от московския архив разкрива, че на 1 август 1961 г. съветският лидер Никита Хрушчов казва на Улбрихт, че трябва да се изгради „железен обръч“ около Берлин заради напускането на много инженери от ГДР. Източна Германия не успява да постигне обещания икономически възход, а Улбрихт се оправдава с неизпълнени доставки от Полша и България. Хрушчов съветва да се обяви, че преминаването в Западен Берлин се забранява и че стената е защита срещу западни шпиони, за да бъде приета от гражданите.

Изграждането продължава от 1962 до 1975 година. Стената се състои от 45 хиляди бетонни блока с размери 3,6 на 1,5 метра, допълнени от телени мрежи, бункери и стоманени прегради. Охранявана е от 12 000 гранични войници на ГДР. Въпреки това над 5000 души успяват да избягат на Запад – чрез тунел, делтаплан или между прозорците на съседни апартаменти.

На 26 юни 1963 г. президентът Джон Кенеди произнася в Западен Берлин прочутата реч с думите „Ich bin ein Berliner!“, с което изразява подкрепата си срещу разделението. На 12 юни 1987 г. Роналд Рейгън призовава пред Бранденбургската врата: „Господин Горбачов, разрушете тази стена!“.

През 1989 г. Унгария отваря границата си с Австрия, което дава възможност на много граждани на ГДР да избягат. Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември 1989 г. Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане. Тълпи от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин и започват да разрушават стената. Запазени са само отделни секции, като East Side Gallery. След падането си стената се превръща в символ на комунизма, а нейни парчета стават предмет на търговия, включително в САЩ.