Беринговият проток, който разделя Азия от Северна Америка, е свързан с две ключови експедиции на Витус Беринг. Датчанинът, служил в руския императорски флот, през 1728 г. преминава през протока по време на Първата камчатска експедиция, изпратена по поръчение на Петър Велики. Основната цел е да се установи дали двата континента са свързани по суша.

Корабът достига достатъчно далеч, за да се заключи, че азиатският континент не продължава към Америка. Беринг обаче не вижда северноамериканския бряг заради мъгла и неблагоприятно време. Резултатите от първата експедиция не успяват окончателно да прекратят споровете за географията на региона. Затова Беринг се включва във Втората камчатска експедиция, която трябва да проучи и картографира огромни части от Сибир и северната част на Тихия океан.

През 1741 г. с кораба „Св. Петър“ Беринг достига бреговете на Северна Америка. Експедицията установява европейски контакт с части от крайбрежието на днешна Аляска и допринася значително за картографирането на региона. Пътуването обаче има трагичен край. На връщане екипажът е поразен от болести и тежки условия, а корабът претърпява крушение край остров, който по-късно също носи името на мореплавателя. Витус Беринг умира там през декември 1741 г.

Така човекът, свързал името си с протока между два континента, участва в две ключови експедиции към една и съща географска загадка. Първата показва съществуването на морски път между Азия и Америка, а втората достига и изследва северноамериканските брегове. Любопитно е, че Беринг не е първият европеец, за когото се смята, че е преминал през пролива. Руският мореплавател Семьон Дежньов вероятно го прави още през 1648 г. – около 80 години преди Беринг. Сведенията за неговото плаване обаче остават дълго време почти неизвестни, а именно експедициите на Беринг превръщат района в част от системното европейско картографиране.

Затова твърдението, че Беринговият проток е „открит два пъти“, е по-скоро образно. Истинската история е още по-интересна – протокът е преминаван преди Беринг, изследван от него през 1728 г., а последвалата експедиция от 1741 г. окончателно разширява европейските познания за Аляска и северната част на Тихия океан.