В Русия все повече хора се оплакват от недостиг на гориво и високи цени. Жител на московския район Печатники разказва, че с жена му обиколили 40 километра вечерта, но не успели да заредят колата. Опашките от 50 до 100 коли пред бензиностанциите ги отказали. Сега разполагат с половин резервоар и се притесняват за края на седмицата. Други шофьори чакат по 2-3 часа, а 54-годишен предприемач твърди, че подобно нещо не е виждал от 1991 г.

Официалната статистика сочи ръст на цените на бензина средно със 7,4% от началото на годината, но реалната картина е разнородна. При големите вериги увеличението е по-умерено, докато при малките бензиностанции горивото е значително по-скъпо. Хората признават, че това се отразява на доходите им, въпреки че масови паники няма – в някои региони дори няма проблеми със снабдяването, но има ограничения като например до 30 литра на човек.

Пазарът на труда също буди тревога. Макар официалната безработица да е едва 2,2%, сайтовете за работа отчитат ръст на молбите и спад на свободните места. Заплатите се увеличават по-бавно, а в проблемните отрасли като автомобилната промишленост хората са принудени да минават на непълно работно време или в принудителен отпуск. Читатели разказват за забавени заплати, съкращения и намиране само на нископлатен или тежък физически труд.

Един от предприемачите споделя, че преди войната е работил със западни марки за облекло, но след напускането им от Русия е затворил бизнеса си. Опитал да започне производство в Централна Азия и Бангладеш, но и това не успяло – фалирал, защото приходите падали катастрофално. По думите му търсенето на стоки и услуги намалява, защото хората пестят от всичко.

Настроенията са предимно мрачни. Мнозина не правят планове, теглят пари в брой и купуват долари. Страхуват се от мобилизация и не виждат надежда за промяна. Животът станал по-беден, по-скучен и по-опасен. Хората се затварят в себе си или във вътрешна емиграция, а много от тях станали „зли като кучета“ и обвиняват Запада за всичко. Друг читател отбелязва „негативен подбор“ – на важни постове се назначават не най-компетентните, а най-лоялните, което отслабва институциите.