Чумата не е приключила със Средновековието. Въпреки че днес се среща рядко и се лекува успешно с антибиотици, в отделни региони по света всяка година се регистрират нови случаи. Поредното напомняне дойде от Сибир, където бе съобщено за възможен случай на белодробна форма на заболяването.

Форма на чумата, а не самостоятелно заболяване

Белодробната чума не е отделна болест. Това е една от трите основни форми на инфекцията, причинявана от бактерията Yersinia pestis – същият причинител стои и зад бубонната и септицемичната чума. Разликата е в това коя система на организма се засяга. При бубонната форма бактериите навлизат в лимфната система и предизвикват възпаление на лимфните възли. Ако патогенът попадне в кръвта, се развива септицемичната форма. Когато инфекцията обхване белите дробове, говорим за белодробна чума.

Белодробната форма може да възникне по два начина – самостоятелно, след вдишване на бактерии, или като усложнение на бубонната или септицемичната чума, ако инфекцията не бъде спряна навреме.

Защо именно белодробната форма буди най-голяма тревога

От трите форми именно белодробната се смята за най-опасна от епидемиологична гледна точка. Бубонната чума обикновено се предава чрез ухапвания от заразени бълхи и изключително рядко преминава между хора. Белодробната форма обаче може да се разпространява по въздушно-капков път – чрез най-малките частици, отделяни при кашлица или кихане на заразено лице.

Именно тази особеност е правела заболяването особено опасно във времената без антибиотици. За разлика от другите форми, тя може сравнително бързо да обхване цяло семейство, медицинско заведение или друга затворена общност.

Колко бързо се развива заболяването

Инкубационният период може да бъде от един до няколко дни. Първите симптоми наподобяват тежка респираторна инфекция – висока температура, треска, главоболие и отпадналост. След това състоянието на пациента може да се влоши много бързо: появяват се болки в гърдите, затруднено дишане и кашлица, понякога с кръв. Без лечение болестта може да доведе до смърт в рамките на няколко дни след първите признаци.

Затова Световната здравна организация препоръчва лечението да започва веднага щом възникне подозрение за чума, без да се изчаква окончателно лабораторно потвърждение.

Причинителят продължава да циркулира в природата

Въпреки асоциациите с pandемията от „черната смърт“, бактерията Yersinia pestis продължава да съществува в природата. Тя се запазва в естествени огнища сред дивите гризачи и паразитиращите по тях бълхи. Пълното ликвидиране на такива носители е практически невъзможно, затова чумата и днес се определя като ендемично заболяване в редица региони. Повечето човешки случаи през последните години са регистрирани в африкански държави, предимно в Демократична република Конго и Мадагаскар, но природни огнища има и в Азия, Северна и Южна Америка. Според оценки на Световната здравна организация бактерията присъства на всички континенти без Австралия.

Сред тези огнища са и отделни райони в Русия, като най-добре проучени са териториите в Сибир и Алтай, където циркулацията на патогена се наблюдава от десетилетия. Затова в Иркутск работи един от най-старите научни центрове за борба с чумата в страната, който следи естествените огнища на особено опасни инфекции.

Специално внимание се обръща на граничните райони между Русия и Монголия. През 2026 г. руски и монголски учени потвърдиха активността на голямо трансгранично естествено огнище на чума по границата между двете държави. Причинителят бе открит при съвместен мониторинг, а двете страни се разбраха да продължат редовното наблюдение поне до 2029 г. Монголия е сред държавите, в които естествените огнища на чума обхващат значителна територия.

Може ли белодробната чума да се лекува

Днес белодробната чума се счита за лечимо заболяване. Причинителят е чувствителен към редица широко използвани антибиотици, а навременното начало на лечението значително намалява риска от тежки усложнения и смърт. Ранната диагностика е от ключово значение: ако терапията започне в първите часове или дни след появата на симптомите, шансовете за оздравяване остават високи. При потвърдена диагноза пациентът се изолира, а на близките му контакти може да бъде предписан профилактичен курс с антибиотици.

Съвременните специалисти разглеждат белодробната чума не толкова като смъртоносна болест, колкото като опасна, но контролируема инфекция, която изисква бързо откриване и оперативни противоепидемични мерки.