Пет години след смъртта на Жан-Пол Белмондо, Франция и светът продължават да помнят един от най-обичаните актьори на френското кино. Той почина на 6 септември 2021 г. в Париж на 88-годишна възраст, а националната почит в Дома на инвалидите беше израз на дълбоката обич на сънародниците му. Роден на 9 април 1933 г. в Ньой сюр Сен, Белмондо израства в артистично семейство – баща му е скулптор, а майка му – художничка. Първоначално мечтае за бокс, но съдбата го отвежда в актьорството, въпреки че преподавателите му не вярват в него. Един дори го нарича „нулев“, а друг твърди, че не е създаден за професията. Счупеният му нос и небрежният чар обаче се оказват печеливша комбинация в киното.

Големият пробив идва с филма „До последен дъх“ на Жан-Люк Годар, който го превръща в символ на Френската нова вълна. Следват десетки роли в продукции като „Човекът от Рио“, „Лудият Пиеро“, „Борсалино“, „Професионалистът“, „Асът на асовете“ и „Глезеник на съдбата“. Белмондо сам изпълнява опасните каскади, което го прави уникален – съчетава талант, физическа смелост и хумор. През 2001 г. получава тежък инсулт, но успява да се възстанови и през 2008 г. се завръща на екрана с филма „Човекът и неговото куче“. След смъртта му хиляди французи му отдават почит, а Ален Делон също присъства на погребението. Белмондо остава в историята с незабравими реплики и с философията, че всяка възраст носи своите удоволствия. Пет години по-късно прозвището му „Великолепният“ все още е напълно заслужено.