Белите мечки и пингвините никога не се срещат в дивата природа. Белите мечки обитават Арктика, а пингвините са разпространени главно в Южното полукълбо, около Антарктика и по-северни, но все още южни брегове. Дори галапагоският пингвин, който живее близо до Екватора, не достига до Арктика.

Арктика и Антарктика си приличат по лед, студ и полярни нощи, но имат различна география. Арктика е океан, заобиколен от континенти, а Антарктика е континент, заобиколен от океан. Белите мечки използват морския лед на Северния ледовит океан като платформа за лов на тюлени.

Пингвините са нелетящи морски птици с крила, превърнати в плавници. Те са се развили в южните ширини и са останали свързани със студените морета на Южното полукълбо. Между техните местообитания и Арктика има широка зона топли тропически води, която действа като биогеографска преграда. Затова пингвините не са се разселили на север, въпреки че могат да плуват на големи разстояния. Значение има и липсата на големи сухоземни хищници в южните среди, където са се развивали.

В Арктика живее черно-бялата морска птица тупик, но тя лети и не е пингвин. В миналото северните морета са били дом на нелетящата голяма гагарка. Тя приличала на пингвин, но не била близък роднина. Видът е изчезнал заради лов и събиране на яйца, а последната известна двойка е убита през 1844 г. близо до Исландия. Името пингвин първоначално се е отнасяло именно за голямата гагарка, а по-късно е прехвърлено върху сходните южни птици. Така два свята остават разделени: белите мечки на север, пингвините на юг.