Когато на улицата почине човек без дом и няма близки, които да поемат грижата, държавата и общината се задействат по служебен ред. Процедурата започва с подаване на сигнал до МВР и Спешна помощ, а лекар установява смъртта. След това общината организира и финансира т.нар. социално погребение, което включва минимален набор от услуги – издаване на акт за смърт, дървен ковчег, транспорт, изкопаване и заравяне на гроб, както и отпечатване на некролози. Разходите се поемат от общинския бюджет и варират средно между 125 и 275 евро в зависимост от региона. Погребенията се извършват в специално заделени парцели на общинските гробища, като на гробовете се поставя дървен кръст или табела с име или служебен номер.

Ако починалият е без документи и самоличността му не може да бъде установена, се намесват прокуратурата и МВР. Тялото се транспортира в отделение по съдебна медицина, където престоява, докато се направят криминалистични експертизи – пръстови отпечатъци, ДНК анализи и снимки. Прокурорът издава разпореждане за служебно погребение едва след приключване на изследванията. Времето за съхранение в моргата обикновено е от 14 дни до месец, но при сложни разследвания може да се удължи. Лицето се регистрира като неизвестно, а данните от ДНК профила се пазят в базата на МВР за евентуална бъдеща идентификация.

Кремацията почти не се прилага за служебни погребения. При неидентифицирани тела тя е забранена, защото унищожава улики, а при известна самоличност е по-скъпа от традиционното погребение. Ако години по-късно роднини открият, че техен близък е погребан като служебен покойник, те могат да поискат ексхумация и препогребване. Това обикновено става не по-рано от 8 години след погребението и всички разходи са за тяхна сметка. Семейството може също така да постави паметна плоча с истинското име на починалия, ако реши да остави останките на същото място.