Мащабно дългосрочно изследване на детския и юношеския мозък проследява близо 12 000 деца от 9–10-годишна възраст. Участниците преминават през периодични мозъчни сканирания, когнитивни тестове и оценки на психичното здраве, семейната среда, училището и квартала.

Първоначалната цел е да се установи как алкохолът, никотинът, канабисът и други вещества влияят върху мозъка на подрастващите. Предимството е, че децата са наблюдавани още преди повечето от тях да започнат да употребяват такива вещества.

Анализ от 2024 г. върху близо 9800 участници установява, че част от мозъчните различия, свързвани с ранната употреба на алкохол, никотин или канабис, са били налице още преди първия контакт с тези вещества. Това подсказва, че някои особености в развитието може да са свързани с по-голяма импулсивност, търсене на силни усещания или ранно експериментиране.

Данни от 2026 г. обаче насочват вниманието към друг фактор: бедността. Анализ на стотици биологични, психологически, социални и екологични показатели при почти 12 000 деца показва, че сред факторите, които най-силно се свързват с мозъчната функция и структура, доминират семейният доход, собствеността на жилището, бедността в квартала, достъпът до транспорт и ресурсите в общността. Социално-икономическите условия обясняват приблизително 16% от вариациите в мозъчната функция – значителен ефект за такъв тип изследвания.

Разликите не означават, че децата от по-бедни семейства имат „по-ниска интелигентност“. По-скоро моделите в мозъчната активност наподобяват ефектите от хроничен стрес, недоспиване и по-неблагоприятна среда. Други анализи свързват бедността на семейно и квартално ниво с различия в бялото мозъчно вещество и в обема на хипокампуса – структура, важна за паметта и ученето.

Резултатите са наблюдателни и не доказват, че бедността директно причинява конкретни промени в мозъка. Те обаче показват колко силно фактори като стрес, качество на съня, сигурност на средата, достъп до транспорт и ресурси в квартала могат да бъдат свързани с развитието на нервната система. Изследването има значение и за разбирането на зависимостите: хроничният стрес, семейното напрежение, лесният достъп до вещества и по-ограничените възможности за подкрепа могат едновременно да влияят както върху развитието на мозъка, така и върху риска от ранна употреба на алкохол, никотин или канабис.

Повечето участници вече са на възраст между 17 и 19 години. През следващите години се очакват най-важните отговори за това кои мозъчни особености предхождат употребата на вещества и кои се появяват след продължителна експозиция.