На 17 юли 1393 г., след продължителна обсада, османските войски на султан Баязид I превземат Велико Търново – столицата на Втората българска държава. Преди това, след битката на Косово поле, Баязид за кратко оставя балканските християнски държави на мира, тъй като е зает с покоряването на малоазийските бейлици. През 1391 г. обаче османците преминават Дунав и побеждават влашкия воевода Мирчо, а на следващата година достигат Южна Унгария. В отговор унгарският крал Сигизмунд организира контраудар и разгромява един османски отряд. Цар Иван Шишман, който отдавна търси начин да отхвърли васалната си зависимост, влиза в преговори със Сигизмунд за създаване на антиосмански съюз. Когато Баязид научава за това, през пролетта на 1393 г. той потегля с огромна армия срещу Търново. Царят по това време се намира в Никопол, така че защитата на града е оглавена от патриарх Евтимий. Градът е обсаден от три страни. Пробивът става в участъка между Сечената скала и Каябаша. Първият проникнал в града турчин, Адил баба, е убит, но османците успяват да влязат. След превземането настъпват репресии: църквите са разрушени или превърнати в джамии, населението е подложено на насилие. Патриарх Евтимий води преговори с Баязид, но по-късно е заточен в Бачковския манастир, а 110 търновски първенци са избити в църква. Иван Шишман не се примирява и търси помощ от унгарците, но това води до нови репресии. На 3 юни 1395 г. царят е екзекутиран по заповед на султана. Превземането на Търново нанася съкрушителен удар на Второто българско царство и отваря пътя за окончателното османско завоевание.