На 14 юли 1789 г. падането на Бастилията в Париж се превръща в символ на свободата, въпреки че крепостта не е военно значима – държала е само седем затворници. Събитието обаче разрушава символа на монархическия произвол, при който хора са лишавани от свобода без съдебен процес. Превземането е дело предимно на работници от предградието Сен-Антоан, както и на доброволци от други страни. Историкът Жак Годшо го свързва с Атлантическите революции. Френската революция обаче носи двойно наследство: свобода, но и терор. Урокът е, че свободата не трябва да се жертва за сигурност. Днес „Бастилиите“ са дигитален контрол, апатия и закони, ограничаващи правата. Всяко поколение има своя битка за свобода. Паметта за 14 юли напомня, че демокрацията е незавършен проект, който изисква постоянна защита.