На 1 август 1885 г. в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева. Днес тя се съхранява в Историческия музей в Габрово. В ранните години след Освобождението в страната циркулират предимно сребърни монети, много от които обезценени. Левът е въведен като парична единица през 1880 г., когато е приет законът за сечене на монети. Той регламентира воденето на счетоводството в левове, определя съдържанието на благородни метали и ограничава емисията до 15 млн. лева. Левът се приравнява на френския франк, а в обращение се допускат и чужди монети от Латинския валутен съюз. В края на 1884 г. парламентът разрешава допълнителна емисия от 10 млн. лева сребърни монети, при което се претопяват рубли. През следващите две години правителството и БНБ успяват да изтеглят руските сребърни монети от обращение. БНБ започва да емитира банкноти през 1885 г. Първата емисия е малка – 213 000 лева, и е посрещната с недоверие заради новостта и златното покритие. Самата банкнота е с номер 000001, размери 150 на 97 мм и воден знак на БНБ. Лицевата ѝ страна е с кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл е изобразен държавният герб.