След Втората световна война югославският лидер Йосип Броз Тито и българският комунистически ръководител Георги Димитров започват тайни преговори за създаване на Балканска федерация, която да обхване земите от Алпите до Черно море. Проектът, подкрепян първоначално от Москва, се сблъсква с основния препъникамък – Македонския въпрос. През август 1947 г. е подписана Бледската спогодба, предвиждаща митнически съюз, връщане на Западните покрайнини на България и културна автономия на Пиринска Македония. В резултат започва насилствена македонизация в Пиринския край – въвежда се македонски език, изпращат се учители от Югославия, а населението е принуждавано да се самоопределя като македонци. В същото време преговорите се провалят поради спор за формата на федерацията – София иска дуалистична, а Белград настоява България да влезе като равноправна република. Решаващ фактор става намесата на Сталин, който първо подкрепя, но после се противопоставя, опасявайки се от твърде независим блок. Разривът Тито-Сталин през 1948 г. слага край на проекта. София бързо сменя курса, прекратява македонизацията и денонсира спогодбата. Следва масови арести на предполагаеми „титовисти“, експулсиране на югославски кадри и затягане на границата. Местното население в Пиринско преживява тежка криза на идентичността, а семейства са разделени за десетилетия. Едва през 50-те и 60-те години София признава грешката, но травмата остава.