Иран е изградил сложна мрежа от посредници и бизнесмени, които му помагат да заобикаля американските санкции. В центъра ѝ стои милиардерът Бабак Санджани, който преди е бил осъждан на смърт, а сега отново служи на иранския режим. Санкциите, наложени при президента Доналд Тръмп, засягат нефта, банките, златото, корабоплаването, въздухоплаването, технологиите и все по-често криптовалутите. Именно криптовалутите се оказват инструмент, който Иран използва за трансфер на средства и търговски операции, включително свързани с петрола. Съществува и план той да гарантира доставките на нефт през Ормузкия проток.

Санджани е сред най-известните фигури в тази мрежа. Той е изградил империя от около 60 компании в различни държави. Чрез тях е продавал милиарди барели нефт на черния пазар и е внасял стоки, включително самолети. През 2016 година, след вътрешнополитически борби, е обвинен, че е укрил 2,6 милиарда долара от държавата, и е осъден на смърт. След дълги преговори и връщане на активи той е освободен през 2025 година. Днес отново прави бизнес – подписал е договор за милиарди с иранските държавни железници, отправил е открито писмо до Илон Мъск за икономическо сътрудничество и се представя като посредник и привърженик на диалога.

В мрежата участват и други фигури, като турско-иранския бизнесмен Реза Зараб, който е арестуван в САЩ и впоследствие сътрудничи на следователите. Тези случаи помагат на Вашингтон да разбере как работят схемите за заобикаляне на санкциите. Въпреки това Иран се адаптира и продължава да намира нови пътища за преодоляване на икономическата изолация. Завръщането на Санджани показва, че Техеран отново залага на хора с опит в това да устояват на натиска.