На 20 август 917 г. българските войски, предвождани от цар Симеон I, разгромяват византийската армия край река Ахелой. Поводът е опитът на Византия да смаже засилената българска държава, след като през 913 г. Симеон получава титлата "цар на българите". Императрица Зоя и управниците в Константинопол организират широк заговор срещу България. Те сключват мир с арабите, за да осигурят тила си, и изпращат пратеници да спечелят печенегите и сърбите. Стратегът Йоан Вогас трябва да прехвърли печенегите през Дунав с флотата, а Лъв Равнух – да подтикне сръбския княз и маджарите срещу Симеон. Захълмският княз Михаил Вишневич обаче предупреждава българския цар за плановете. Симеон успява да предотврати заплахата, превръщайки маджарите в съюзници, а печенегите остават неутрални благодарение на стари съюзни отношения. В самото сражение византийската армия претърпява тежко поражение. Византийският историк Лъв Дякон, живял десетилетия по-късно, свидетелства, че около Ахелой дълго време се виждали купища кости от убитите ромеи. Бягайки, остатъците от византийската войска са довършени и в нощна битка край село Катасирти. Победата дава силен психологически тласък на българите, а Симеон нарежда преди битката да бъде отслужен водосвет на бойните знамена – първият в историята ни. По-късно този ритуал става традиция на Богоявление, възстановен през 1880 г. от военния министър Паренсов и отново след 1992 г.