Пет години след като талибаните отново завзеха властта в Афганистан, отношенията им със страните от Централна Азия преминаха от политическа враждебност към прагматично икономическо сътрудничество. Юли и август 2026 г. обаче показаха, че режимът среща сериозни предизвикателства – за първи път военните и политическите му противници успяха временно да контролират територия в Бадахшан.

Глобалните промени – геополитическите конфликти, търговските войни и нестабилността в Близкия изток – промениха начина, по който Централна Азия възприема Афганистан. Въпреки смяната на властта, талибаните продължиха вече започнати инфраструктурни проекти като TAPI, CASA-1000 и Трансафганистанската железница, а също така стартираха нови транспортни и транзитни инициативи.

Друга важна тенденция е дистанцирането на талибаните от Пакистан, въпреки че Исламабад подкрепяше възхода им. Днес наративите на предходната република за Пакистан отново стават актуални.

Според анализаторите петгодишният опит е научил региона на два ключови урока. Първият е нуждата от отделен дневен ред за Афганистан – всяка централноазиатска държава изгради своя програма и се стреми да получи достъп до морски пътища през Афганистан към Пакистан или Иран. Вторият урок е значението на реалистичното възприемане на страната: икономическият подход доминира, но съществуващите заплахи не изчезват и изискват баланс между ползи и рискове.

Афганистан остава непредсказуем, но именно икономическият прагматизъм и третирането му като съсед са в дългосрочен интерес на Централна Азия.