На 23 октомври 1943 г. в Аушвиц-Биркенау пристига транспорт с около 1800 полски евреи, изпратени от Берген-Белзен. Хората са били заблудени, че ще бъдат обменени или ще продължат към Южна Америка. След пристигането мъжете и жените са разделени и насочени към газовите камери.

В преддверието на газовата камера към крематориума една от жените отнема пистолета на есесовеца Йозеф Шилингер, прострелва го и ранява Вилхелм Емерих. Шилингер умира по пътя към болница в Катовице, а Емерих оцелява, но остава инвалид. Стрелбата става сигнал за кратка атака на други жени срещу охраната, преди есесовците да възстановят контрол. Самоличността на жената не е напълно потвърдена.

Най-често в историческите разкази тя е посочвана като Франческа Ман — полска еврейска танцьорка, известна преди войната във Варшава. Тя е на 26 години, когато пристига в Аушвиц, и загива същия ден. Липсва пряко документално потвърждение на самоличността ѝ.

Сведенията за случилото се след стрелбата не съвпадат напълно. Потвърдено е, че жените от транспорта са убити, но разказите се различават по това дали са били застреляни извън крематориума, или са били изпратени в газовата камера. Затова твърдението за женско въстание, при което всички участнички са били разстреляни, опростява събитията и смесва различни епизоди на съпротива в лагера.

Голямото въоръжено въстание в Аушвиц избухва на 7 октомври 1944 г. Затворници от зондеркомандото, принудени да работят в крематориумите, нападат охраната и взривяват крематориум IV. За подготовката са използвани малки количества барут, изнасяни тайно от жени, работещи във военен завод в комплекса.

Сред тях са Роза Робота, Ала Гертнер, Естер Вайцблум и Регина Сафирщайн. След разкриването на участието им четирите са екзекутирани. Този епизод често се свързва с кратката съпротива на 23 октомври 1943 г., но става дума за две различни събития, разделени от почти една година.