На 3 октомври 1956 г. в Ню Йорк е представен Atomichron – първият търговски атомен часовник. Висок почти колкото човек и тежащ над 350 килограма, той не прилича на традиционен часовник: няма циферблат и стрелки, а шкафове с електроника, вакуумна система и апаратура, в която ритъма задават цезиеви атоми.

Устройството е разработено от National Company с участието на физика Джеролд Захариас от Масачузетския технологичен институт, Ричард Дейли и други инженери. Вместо махало, кварцов кристал или въртенето на Земята то използва естествената честота на цезиевите атоми. Вътре поток от атоми цезий преминава през микровълново поле. При правилно настроена честота атомите променят енергийното си състояние, а електрониката регистрира прехода и поддържа сигнала стабилен. Така атомът се превръща в махало с милиарди трептения в секунда.

Цената на Atomichron е около 50 000 долара – днес това би било над 500 000 долара. Първите бройки са предназначени главно за военни лаборатории и научни центрове, тъй като точният честотен стандарт става стратегическа необходимост за комуникациите, навигацията и радарните системи. Оценката на американската армия е, че устройството работи далеч над очакванията.

Представянето в Ню Йорк не е началото на атомното отчитане на времето. Първият атомен часовник е създаден през 1949 г. и използва амоняк, но не превъзхожда достатъчно съществуващите електронни часовници. По-важен пробив идва през 1955 г., когато Луис Есен и Джак Пари създават първия цезиев часовник, достатъчно стабилен, за да служи като стандарт за честота. Година по-късно Atomichron показва, че технологията може да напусне лабораторията и да се превърне в търговски продукт.

Днес секундата се определя чрез точно 9 192 631 770 периода на излъчването при преход между две енергийни нива на атома цезий-133. Тази дефиниция е приета през 1967 г. и стои зад глобалните навигационни системи, телекомуникациите и синхронизираните компютърни мрежи. Историята на Atomichron не е просто история на необичаен, тежък уред от 50-те години. Това е моментът, в който човечеството започва да измерва времето не чрез движението на небесните тела или механичните части, а чрез постоянния ритъм на самите атоми.