На 30 август 1984 г. в 17:29 ч. в чакалнята на гара Пловдив избухва бомба, поставена в дъното на залата до обществените телефони. Една жена е убита, 42-ма души са ранени, разрушени са металният покрив и част от стените. По-малко от час по-късно, в 18:05 ч., друго взривно устройство избухва пред сградата на аерогара Варна; ранени са две жени. Устройствата са еднотипни – амонит 6, електрически взривател с плоска батерия и часовников механизъм, скрити в буркан и консервна кутия. Атаките са насочени към двата най-големи провинциални града и съвпадат с посещението на Тодор Живков.

Според следствието става дума за организирана през 1983 г. протурска терористична група, станала известна като „Мерзавците“. Преди атентатите те опожаряват 750 декара гора и правят неуспешен опит за саботаж на гара Карнобат. През 1985 г. групата нанася втория си удар: на 9 март в 21:32 ч. взривява вагона за майки с деца на бързия влак Бургас–София на гара Буново. Жертвите са 7 души, 9 са тежко ранени. Само половин час по-късно бомба избухва във фоайето на хотел „Сливен“, като ранява 23-ма души. Трето нападение е планирано за 15 август 1987 г. в Слънчев бряг, но е предотвратено, след като терористите са арестувани.

Разкриването е дело на Шесто управление на Държавна сигурност, направление „Т“. През август 1987 г. са задържани тримата терористи и помагач, осигурил отрова за вододайна зона. През 1988 г. тримата са осъдени на смърт и екзекутирани. Помагачът получава 6 години затвор, но е амнистиран през 1990 г. и получава обезщетение. Арестуван по същото време е и Ахмед Доган, но няма безспорни данни за връзка с атентатите.

Атентатите са определяни като „слепи“ – без конкретна мишена, целящи максимални жертви и психологически натиск. Те се случват на фона на Възродителния процес и водят до ескалация на насилието. В периода 1984–1987 г. са разкрити 42 нелегални протурски групи. По-късно излизат данни, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна сигурност, а един от тях е работил и за турските служби. Делата и досиетата им остават засекретени. След години помагачът издига паметна плоча на брат си и другите терористи, но тя е съборена след решение на Върховния административен съд през 2009 г.