Атанас Буров е фигура, която не се побира само в политическата или банковата история. Той е банкер, индустриалец, дипломат и министър, но и човек с остър език, житейски парадокси и силна чувствителност. На фронта край Чаталджа, когато пише на 17-годишната Смарайда Салабашева – Майда, той признава, че не може да бъде щастлив далеч от нея. Писмата му разкриват зад публичната увереност страх от несподелена любов и нужда от взаимност. Според него щастието трябва да почива на взаимна любов, а не на външни удобства.

Най-популярните му мисли са за парите, властта и човешките стремежи. Приписва му се фразата „Умните хора са в банките. Глупците – в политиката“. Тя е язвителна и запомняща се, но част от подобни сентенции идват от мемоарни разкази и по-късни публикации, затова не бива автоматично да се приемат като дословно стенографирани. Буров описва хората като водени от борба за хляб, място под слънцето, пари, име, обществено положение и любов. Парите за него не са само богатство, а средство за железници, производство и търговия, но и изпитание за характера.

Друга негова максима – „Бит стражар, бит любовник, бит политик, не ми давай за пример“ – показва смесица от ирония и житейски реализъм. Той не идеализира властта, мъжкото самочувствие или обществената репутация. В спомените му има и място за изкуство, музика и светски разговори: поети, художници, певци, софийският елит. Оценките му са субективни, понякога надменни, но издават жив интерес към културата и хората, които оставят впечатление.

Личната му история с Майда е различна от образа на хладния финансист. Двамата се запознават на прием в двореца по случай рождения ден на престолонаследника Борис Търновски и скоро се сгодяват. По-късно дъщеря им Недялка описва семейния им живот като сплотен и изпълнен с уважение, а домът в София и вилата край Варна – като място на ред, уют и стил. Буров умира на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор. Остават речите, писмата и десетките сентенции – едни документирани, други запазени чрез спомени и устна традиция. Най-трайният му образ е на човек, който говори за парите като банкер, за властта като политик и за любовта като човек, който се страхува да не я изгуби.