Менопаузата поставя нови изисквания към храненето – поддържането на костите, метаболизма и храносмилането става все по-важно. В този контекст аспержите се открояват като особено полезен зеленчук, богат на фибри и естествени пребиотични съединения. Основната им сила се крие в съдържанието на инулин и други фруктани – въглехидрати, които не се разграждат напълно в тънките черва, а достигат до дебелото черво, където служат за храна на полезните бактерии.

Научни изследвания показват, че инулиновите фруктани могат да стимулират растежа на полезни микроорганизми като Bifidobacterium и Lactobacillus. При ферментацията им се образуват късоверижни мастни киселини, които поддържат чревната бариера и участват в множество метаболитни процеси. Подобни пребиотични фибри се срещат още в чесъна, лука, праза, цикорията, артишока, бананите и някои пълнозърнести храни.

След менопаузата костното здраве е особено важно заради намаления естроген, който ускорява загубата на костна маса. Пребиотичните фибри от аспержите са обект на изследвания, защото при определени условия могат да подпомогнат усвояването на минерали като калций и магнезий. Това обаче не означава, че самите аспержи могат да предотвратят остеопорозата – тя зависи от комплекс от фактори, включително прием на калций и витамин D, физическа активност, наследственост и хормонални промени.

Около менопаузата много жени забелязват промени в телесния състав и натрупване на мазнини в коремната област. Аспержите са нискоенергийна храна с високо съдържание на вода и фибри, което ги прави подходящи за контрол на апетита и теглото. Пребиотичните фибри се изследват и за ефект върху ситостта, инсулиновата чувствителност и липидния метаболизъм, но все още няма достатъчно данни, за да се твърди, че могат сами по себе си да доведат до отслабване.

Аспержите са лесни за включване в менюто – могат да се пекат, задушават, приготвят на грил или да се добавят към омлети, салати, паста, ориз и гарнитури. Важно е обаче да се помни, че за чревното здраве разнообразието е от решаващо значение. Нито един зеленчук не е „суперхрана“ сам по себе си; богатото на различни зеленчуци, плодове, бобови растения и пълнозърнести храни меню подхранва разнообразни полезни бактерии и носи най-голяма полза.