Артюр Рембо е роден на 20 октомври 1854 г. в Шарлевил. Започва да пише още като тийнейджър, а първото му стихотворение излиза, когато е на 16. В края на 1870 и през 1871 г. няколко пъти бяга от дома, пътува до Париж и Белгия, скита се по време на война и политически вълнения и се бунтува срещу строгото семейство.

През май 1871 г. изпраща две писма, известни като писмата на ясновидеца. В тях отхвърля традиционната идея поетът просто да описва чувствата си и настоява поезията да достига до непознати състояния на съзнанието. Фразата „Аз е друг.“ се превръща в един от най-разпознаваемите афоризми на модерната литература: поетът трябва да разклаща езика, сетивата и представата за действителността.

През 1871 г. Рембо се запознава с Пол Верлен, който го кани в Париж. Двамата започват бурна връзка, която води до разпадане на брака на Верлен и до пътувания между Франция, Белгия и Англия. През юли 1873 г. в Брюксел Верлен прострелва Рембо в китката и е осъден на две години затвор.

В краткия си литературен период Рембо създава „Пияният кораб“, „Гласни“, „Един сезон в ада“ и „Илюминации“. Тези произведения, сред които стихотворения в проза и експерименти с образи, звуци и асоциации, по-късно са сочени като важен източник за символизма и сюрреализма.

Около 20- или 21-годишна възраст той прекратява литературната си дейност. Следват пътувания през Европа, Ява, Кипър, Аден и Абисиния. Рембо работи като надзирател, служител и търговец, а в Африка се занимава с кафе, оръжия и други стоки. Писмата му от този период са посветени на пари, маршрути, стоки и практически трудности, не на литература.

Междувременно Верлен публикува негови стихотворения и помага името му да достигне до по-широка публика. Рембо се връща във Франция, след като здравето му се влошава тежко, и умира в Марсилия на 10 ноември 1891 г. на 37 години. Животът му е кратък, но литературният му образ остава разделен между момчето, което иска да разстрои всички сетива, и мъжа, който напуска поезията, за да търси друг свят по пътищата на Африка.