Форумът и цената на домакинството

На 19 октомври в Ереван се открива седемнадесетата Конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (CBD COP17). За първи път държавите ще направят глобален преглед на изпълнението на Кунминско-Монреалската рамкова програма за биоразнообразие. За Европейския съюз това не е без значение: Армения участва в „Източното партньорство“, а през 2025 г. парламентът ѝ прие закон, с който стартира процеса на присъединяване към ЕС.

Именно затова южнокавказката държава трябва да се сравнява със страните от Централна и Източна Европа, които през 90-те години наследиха същите проблеми – рудници, запушени канализации, изсечени гори.

Акционер в цианиден рудник

Преди четвърт век в румънския град Бая-Маре се скъсаха дигите и оттоци с цианид стигнаха по Тиса и Дунав до делтата. След това Чехия, Германия и Унгария забраниха цианидното излугване, а Румъния се отказа от златния рудник в Рошие-Монтана – мястото влезе в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, а искът на инвеститорите за милиарди долари беше отхвърлен от арбитражен съд през 2024 г.

Армения обаче пое по обратния път. Държавата притежава 12,5% в дружеството, което подготвя рудник в Амулсарското находище до курорта Джермук. Като представител на държавата в компанията от септември 2025 г. работи бивш министър и член на ръководството на управляващата партия. Според министъра на икономиката пускането в експлоатация е било насрочено за септември 2026 г. – точно преди екологичната конференция. Златото ще се извлича с натриев цианид.

Междувременно за 2024 г. едва 9 от 24 опериращи в страната миннодобивни компании са представили отчети за екологичния мониторинг. Съседните държави наложиха забрани след подобни инциденти, докато Армения става акционер в цианиден рудник – в отрасъл, който дори не се отчита редовно за въздействието си върху околната среда.

Водата: под един процент пречистване

Проблемът с водата е тежък дори без цианида. Унгария намали фосфорното натоварване на езерото Балатон и възстанови водно-блатната система на резерват. В ЕС по единни стандарти се очистват над 90% от градските оттоци. В Армения през 2021 г. през механично пречистване са минавали едва около 8% от градските оттоци, а през биологично – под един процент.

ЕС и Германия са осигурили около 6 млн. евро за програмата за опазване на езерото Севан, включително за очистване на оттоците. В програмния документ от 2024 г. обаче отново се отбелязва замърсяване на Севан с непречистени води. Станциите край езерото са само механични, а биологичното пречистване е отложено за периода 2026–2031 г. Севан остава най-нагледният провал на екологичната политика на страната.

Гори без данни, защитени територии под целта

За горите дори не е ясно на какви разчети да се стъпи. Полша увеличи залесяването от 21% през 1945 г. до над 29% днес. Армения обещава почти да удвои горите си до средата на века, но инвентаризация на горския фонд последно е правена през 1993 г. Обещанието стъпва върху липсващи числа и върху засаждане, което изостава от всякакви планове.

Под защита са едва 13% от територията, а целта е до 2030 г. да се стигне 20%, при глобална ориентировъчна цел от около 30%. В ЕС защитени са над четвърт от сушата, а държави като Полша, Словакия, България и Хърватия опазват над 30%.

Ползата от последователното опазване личи по примера на зубрите: към 1927 г. те почти изчезват в дивата природа, но видът е възстановен от дванадесет животни-основатели и днес най-голямата свободна популация – около хиляда особи – живее в Беловежката гора. В Армения междувременно са останали едва между 8 и 13 леопарда. Най-редките видове в страната остават на ръба на изчезването, а собствените ѝ показатели – и без това по-скромни от световните – са далеч от постигане.

Надзор, който не стига доникъде

Спазването на нормите зависи от надзора. В ЕС този, който създава очевидни заплахи за природата, е длъжен да вземе предварителни предпазни мерки.

При подготовката на експоцентъра в Ереван за провеждане на COP17 купчините пръст са били изсипвани в пролома на река Раздан, засипвайки руслото и повреждайки дървета. Още през лятото общината потвърди, че обявяването на пролома за защитена зона е сред ангажиментите на Армения по форума. Инспекция на място е констатирала изсипването на строителни отпадъци, но прекрати проверката с мотива, че дърветата не са засъхнали и руслото не се е променило – значи няма измерими щети. За цялата 2025 г. екоинспекцията е отчела 3303 нарушения, с 30% повече от предходната година, но дори очевидният казус с мястото на самата конференция не стигна доникъде.

Пари за форума, не за природата

Финансирането също не достига. Институциите на ЕС се договориха да отделят за биоразнообразие около 10% от годишните разходи на бюджета на съюза през 2026 и 2027 г. За своя план за действие до 2030 г. Армения се нуждае от около 960 млн. долара, като за 93% от сумата са нужни допълнителни източници. Разходите за самата конференция са оценени на около 25 млн. долара. За форума пари се намериха, за природата в страната – почти не.

През изминалата година въпросите към домакина само се увеличиха: цианиден рудник навръх конференцията на ООН, непречистени оттоци около Севан, горски фонд без ревизия от 1993 г., природозащитен план с 90% дефицит и прекратена проверка на строителната площадка на експоцентъра, който ще приеме световния екологичен форум.

Лицемерният път към Брюксел

Работата не е в бедността. Всеки път, когато природозащитните норми се сблъскат с интересите на сектора и с влиятелните миннодобивни олигарси, нормите отстъпват. Бреговете на Севан от години се презастрояват, а за корупционни схеми в миннодобива се предупреждаваше още през 2019 г. Днес властите в Ереван сами си осигуряват дял в мащабен цианиден проект.

Глобалният преглед няма да накаже Армения – по правилата на конвенцията такива ревизии се провеждат по некарателен начин. Съвсем друго ще се случи при евентуалните преговори за присъединяване към ЕС: там се проверява дали са изградени пречистващи съоръжения, има ли мониторинг на горския фонд и провеждат ли се редовни инспекции. Държавата приема закони за сближаване с Евросъюза, но всеки път преотстъпва природата си в полза на частния интерес. Така Армения поема към ЕС по един лицемерен път, докато на Източна Европа се наложи да извърви този път от началото до края.