Рискове пред антидроновата отбрана

Бившият министър на вътрешните работи и председател на ДАНС Цветлин Йовчев предупреждава, че България може да закупи неефективни антидронови системи. Според него липсва ясна цялостна концепция за защита от дронове на национално и локално ниво. При съкратени срокове и недостатъчна компетентност в администрацията съществува риск средствата да бъдат изразходвани неефективно и да се купят неподходящи или морално остарели системи.

Йовчев разказва, че се е сблъсквал с откровена шарлатания, включително от български фирми. Дава пример с надупчен куфар със заглушител, който не може да се представя за антидронова система.

Европейска или натовска инициатива

Според него причината България да не участва в антидронната инициатива на НАТО е включването в европейската програма. По същество двете програми са почти идентични, а стандартите на ЕС и НАТО са еднакви, така че изграденото по европейските програми ще бъде съвместимо с НАТО. Той смята, че е имало смисъл да се обмисли вариантът отбраната на външните граници и противовъздушната отбрана да се изграждат и доставят по линия на НАТО заради строгите критерии, докато програмата на ЕС да се използва за защита на критичната инфраструктура. При достатъчно ресурс в рамките на 3-4 години може да се направи много.

Уязвимости и хибридни заплахи

Йовчев определя като сериозен въпроса, че България и Румъния са особено уязвими на руски хибридни атаки. Той откроява четири основни пункта: изключителна уязвимост на руска пропаганда и хибридни заплахи; възможност за диверсионни атаки срещу военнопромишлените комплекси и критичната инфраструктура; хибридни заплахи; политическа нестабилност, която създава уязвимости за институциите. Според него никой не прави нищо по тези въпроси.

След случая в Лайпциг българската позиция остава изключително колеблива. Йовчев обяснява това с внимателно определяне на реакциите, за да не се повлияе на избирателите. Той настоява, че тази колеблива позиция не може да продължава дълго и трябва да се назовават нещата с истинските им имена. Част от населението е дълбоко под руска пропаганда, което изисква незабавен подход, започващ от образованието, историческото изясняване и обучението на децата по критично мислене.

Институционален отговор

Противодействието на хибридните заплахи изисква специфичен подход и организация, отговорна за детекцията и разследването им. Според Йовчев може да е ДАНС или ново звено, но службата трябва да е с разузнавателен, а не с правоохранителен и разследващ профил. Той също смята, че твърденията за обучение на руски войници в България до 2020 г. трябва да се разследват, защото страната е член на НАТО и това е притеснително. Трябва да се провери какви са били тези хора, дали са били военни и за какво са се обучавали.