Анна Политковска е застреляна на 7 октомври 2006 г. в асансьора на жилищния си блок в Москва. Тогава тя е на 48 години. Две десетилетия по-късно убийството ѝ остава едно от най-известните престъпления срещу журналист в Русия. Съдебният отговор е непълен: осъдени са изпълнителите и организаторите, но не и поръчителят.

Политковска работи в „Новая газета“ и посвещава журналистиката си на войната в Чечения. Тя пише за убийства, отвличания, изтезания и корупция, като често разговаря със жертви и техните близки. През 2001 г. описва ролята си като „проводник на информация“ и средство да покаже на руснаците какво наистина се случва в Чечения.

Разследването води до няколко дела. През 2012 г. бившият полицай Дмитрий Павлюченков получава 11 години затвор за участие в подготовката на убийството. През 2014 г. петима души са осъдени за организирането и извършването на престъплението. Двама от тях получават доживотен затвор, а останалите — срокове между 12 години и доживотен затвор. Тези присъди обаче не отговарят на ключовия въпрос: кой е поръчал убийството. Още през 2011 г. Дмитрий Муратов казва, че се надява поръчителят да не е човек, когото управляващите обичат толкова силно, че това да попречи да бъде признат за виновен. Думите му остават актуални.

През 2018 г. Европейският съд по правата на човека постановява по делото „Мазепа и други срещу Русия“, че руските власти са установили и осъдили част от преките извършители, но не са предприели достатъчно адекватни действия, за да открият поръчителя или поръчителите. Според съда разследването дълго се е съсредоточавало върху една версия и не е проучило достатъчно възможни връзки между убийството, работата на Политковска и представители на руските служби или чеченската администрация.

Политковска е убита, докато подготвя нов материал за предполагаеми изтезания от чеченски силови структури. Публикациите ѝ за Северен Кавказ и книгите ѝ за Чечения и управлението на Владимир Путин ѝ носят международно признание и награди, но и я превръщат в мишена на заплахи. Днес името ѝ продължава да се свързва с журналистика, която поставя човешките права над политическата конюнктура. Присъдите дават частичен съдебен отговор, но липсата на установен поръчител оставя убийството без окончателен край.