След тежкото поражение при Велбъжд на 28 юли 1330 година и смъртта на цар Михаил III Шишман Асен, на 2 август същата година сръбската принцеса Анна-Неда се възкачва на българския престол в Търновград. Тя се завръща от изгнание под натиска на своя брат – сръбския крал Стефан Урош III Дечански, който печели битката.

Икономическата обстановка е изключително тежка. Военният разгром изтощава хазната, а България губи контрол върху ключови търговски пътища. Унищожените реколти и наложените репарации поставят икономиката на ръба, затова новата владетелка трябва спешно да стабилизира пазара и данъчната система.

Анна-Неда влиза в столицата с първородния си син Иван Стефан. Тя управлява като регент и съвладетел, като изолира втората съпруга на покойния цар – византийката Теодора Палеологина. Целта е династично обвързване със Сърбия, за да се предотврати нова агресия. Реалната власт остава в ръцете на сръбкинята, макар синът ѝ да е коронован.

Регентството е кратко и изпълнено със заплахи. Византийският император Андроник III атакува и превзема черноморските градове Месемврия и Анхиало. Загубата на тези пристанища лишава хазната от големи приходи и подкопава доверието на болярите. През пролетта на 1331 година преврат, ръководен от протовестиария Раксин и логотета Филип, сваля Анна-Неда и сина ѝ. На престола се възкачва Иван Александър, който стабилизира държавата с данъчни реформи, възстановява черноморските градове и поставя началото на втория „Златен век“ на българската култура. Опитът на Анна-Неда остава знаков за средновековната история на България.