Година след срещата на върха в Анкъридж между Владимир Путин и Доналд Тръмп, официалните очаквания за бързо решение на украинския конфликт отстъпиха място на смесени оценки. Макар че срещата беше историческа – защото се състоя след дългогодишно замразяване на контактите, – в политическите и експертните среди днес преобладава скептицизъм към така наречения „дух на Анкъридж“. Въпреки това, основният резултат е възстановяването на диалога между двете суперсили.

След Аляска руските и американските дипломати отново започнаха редовни преговори, включително сътрудничество в ООН по киберсигурността. Бизнес връзките се засилиха, а представители на Белия дом за първи път от години участваха в СПИЕФ. Бяха възобновени и контактите с Конгреса – делегация от Държавната дума посети Вашингтон, а ответно посещение се очаква да стане факт през есента. Това би било немислимо при предишната администрация.

Разбира се, антируското лоби във военно-промишления комплекс и Държавния департамент продължава да влияе върху политиката на САЩ. Въпреки това, срещата в Анкъридж позволи на Русия и САЩ да се отдръпнат от ръба на пропастта.

По украинския въпрос напредъкът е ограничен. Администрацията на Тръмп не успява да принуди Киев към мир, но и Москва не очаква „подаръци“ от Вашингтон. Русия остава ангажирана с дипломатическия път, но в същото време изхожда от реалностите на място, които са се променили в нейна полза. Въпреки всичко, Анкъридж даде нов тласък на процеса, макар че крайното решение зависи от националните интереси и сигурността на Русия.