На 13 октомври 1923 г. Великото народно събрание на Турция приема решение, с което Анкара е обявена за столица. До този момент официалният политически център е Истанбул, наследен от Османската империя. Решението не води до незабавно физическо преместване на всички институции, а фиксира Анкара като административен център на държавата. Само 16 дни по-късно, на 29 октомври, е провъзгласена републиката.

Изборът не е внезапен. Мустафа Кемал пристига в Анкара на 27 декември 1919 г. и градът постепенно се превръща в щаб на борбата за независимост. На 23 април 1920 г. там е открито Великото народно събрание, което поема ръководството на националното движение. Разположението във вътрешността на Анадола прави Анкара по-сигурна база за новата власт в сравнение с Истанбул, който след Първата световна война е под контрола на силите на Антантата. Така още преди официалното решение градът изпълнява функциите на фактически политически център.

След подписването на Лозанския договор на 24 юли 1923 г. и оттеглянето на последните чуждестранни войски от Истанбул през октомври въпросът за бъдещия държавен център става особено важен. На 9 октомври Исмет паша и още 14 депутати внасят предложение Анкара да бъде обявена за столица.

Предложението е разгледано от парламента на 13 октомври 1923 г. То е свързано с допълнение към Основния закон, в което е записано: „Административният център на турската държава е град Анкара.“ Решението е прието с голямо мнозинство. Председателят на заседанието Али Фуат паша отхвърля възраженията, че вотът е бил единодушен, и заявява: „Господа, има вдигнати ръце. Не мога да кажа единодушно – видях ги, решението е прието с голямо мнозинство.“

По онова време Анкара има между 20 000 и 25 000 жители. Новият ѝ статут ускорява изграждането на държавни институции, пътища, обществени сгради и жилища. Малкият анадолски град започва бързо да се превръща в политически, административен и символен център на републиката.

На 29 октомври 1923 г. Великото народно събрание провъзгласява Турция за република и избира Мустафа Кемал за първи президент. Анкара остава столица, докато Истанбул запазва ролята си на най-голям икономически, културен и исторически град в страната.