На 16 октомври се отбелязва Международният ден на анестезиолога. Датата връща към 1846 г., когато в Масачузетската обща болница в Бостън е направена първата публична успешна демонстрация на хирургична анестезия с етер. Зъболекарят Уилям Ти. Джи. Мортън прилага етера, а хирургът Джон Колинс Уорън извършва операцията. Амфитеатърът по-късно става известен като „Етерният купол“.

Работата на анестезиолога не се вижда от пациента, но започва преди операцията и продължава след нея. Специалистът оценява риска, поддържа жизнените функции, контролира болката и проследява възстановяването. Това е професия, която присъства в операционната, но и извън нея – в спешната и доболничната помощ, интензивните грижи, лечението на остра и хронична болка, палиативната медицина и процедурите извън операционната.

През 2026 г. темата на Международния ден на анестезиолога е „Преди, по време и след операцията“. Световната федерация на дружествата по анестезиология поставя акцент върху участието на специалистите във всички етапи на медицинската грижа – от първия контакт със здравната система до лечението, възстановяването и последващото наблюдение. Според федерацията силните и добре подкрепени анестезиологични екипи са важна част от безопасната и координирана медицинска помощ. „Анестезиолозите са специално обучени да спасяват животи в критични ситуации, когато всяка секунда е важна“, казва Шийла Миайтра, председател на Комитета за интензивни грижи към Световната федерация на дружествата по анестезиология.

Наред с постиженията денят обръща внимание и на неравенствата в достъпа до медицинска помощ. Близо 5 милиарда души по света все още нямат достъп до безопасна анестезия. Това ограничава възможностите за хирургично лечение и спешна помощ в много държави.

По повод инициативата федерацията организира международен уебинарен маратон с пет сесии и общо 20 лекции. В него се обсъждат грижите преди постъпване в болница, помощта по време на хоспитализация, работата извън операционната и възстановяването след изписване. Така денят поставя анестезиолога там, където е реалната му роля – до пациента преди, по време и след операцията.