На 5 октомври 1908 г. император Франц Йосиф I обявява, че Босна и Херцеговина преминават към Австро-Унгария, а на 7 октомври рескриптът е публикуван. Така Виена превръща в официална анексия едно управление, продължило три десетилетия. Още с Берлинския договор от 1878 г. Австро-Унгария получава право да окупира и администрира областите, но формалният суверенитет остава на Османската империя. През годините Виена изгражда там администрация, армия и инфраструктура, без да променя юридическия статут.

Повратът идва през юли 1908 г. с Младотурската революция, която възстановява османската конституция. Във Виена се опасяват, че Цариград ще поиска връщане на контрола и ще включи представители от Босна и Херцеговина в османския парламент. Австро-унгарският външен министър Алоис фон Ерентал решава да прекрати двусмислието. На срещата в Бухлау през септември 1908 г. той обсъжда с руския министър Александър Изволски промяна на балканския статут. Русия не иска едностранна анексия, но проявява интерес към режима на проливите. Преди да бъде сключено общо споразумение, Виена действа самостоятелно. Франц Йосиф представя анексията като необходима правна стъпка и обещава конституционни институции и представителство на населението. Едновременно с това Австро-Унгария изтегля войските си от Санджака Нови пазар, за да смекчи международната реакция.

Сърбия и Черна гора реагират остро. Белград има национални и териториални претенции към Босна и Херцеговина, където живеят големи славянски общности. Русия, традиционен покровител на Сърбия, също протестира срещу нарушаването на статута от 1878 г. Започва Босненската криза от 1908–1909 г. Русия е отслабена след войната с Япония и не получава подкрепа от великите сили за военен конфликт. Германия застава зад Австро-Унгария, а Сърбия през 1909 г. приема новото положение. Кризата приключва без война, но оставя дълбоко напрежение между Виена и Белград.

Анексията не решава националния въпрос, а го превръща в постоянен източник на конфликт между Австро-Унгария и Сърбия. Шест години по-късно Сараево, столицата на анексираната Босна, става мястото на убийството на престолонаследника Франц Фердинанд. Това събитие ускорява избухването на Първата световна война.