През декември 1978 г. в град Шахти е убита деветгодишната Елена Закотнова. За престъплението е осъден Александър Кравченко, който по-късно е признат за невинен, но междувременно е екзекутиран през 1983 г. Според Исса Костоев, ръководил следствената група, която арестува Андрей Чикатило през 1990 г., именно това дело е трябвало да бъде свързано със серийния убиец много по-рано.

Костоев разказва, че след ареста си Чикатило сам е посочил Закотнова като първата си жертва и е дал подробности, които следователите не са могли да знаят от публично достъпна информация. Въпреки това епизодът не е включен в окончателното обвинение срещу него. Според следователя пропускът да се свържат двете дела е дал възможност на убиеца да остане на свобода. През следващите години са извършени още множество убийства, за които Чикатило по-късно е признал.

Чикатило е попадал в полезрението на милицията още през 1984 г. Тогава е бил задържан, но освободен, тъй като не са събрани достатъчно доказателства. Допълнително объркване е внесла грешка при определянето на кръвната му група, която го е извадила от кръга на заподозрените. По това време разследващите не са разполагали с ДНК анализ. Затова доказването на вината е зависело от косвени улики, експертизи и признания. Костоев по-късно привлича психиатъра Александър Бухановски, чийто анализ помага на екипа да изгради профил на извършителя.

Чикатило е арестуван на 20 ноември 1990 г. След девет дни разпити той започва да дава признания. По време на разследването посочва повече убийства, отколкото първоначално са били включени в обвинението, като част от тях са извършени извън Ростовска област. Исса Костоев свързва пропуснатото през 1978 г. с последвалите години на престъпления, но точният брой на животите, които биха могли да бъдат спасени при по-ранен арест, не може да бъде установен. Оценката за 50 души е представена като вероятен мащаб на последиците, а не като доказан брой. Чикатило е осъден за десетки убийства и е екзекутиран на 14 февруари 1994 г.